Летяхме с Qatar Airways, може би най-хубавата самолетна компания, с която съм летяла досега. И единствената, на която имах възможността да си избера сурово меню. Но за съжаление имам и най-лошите спомени от тези няколко полета и всички те са свързани с достъпа ми до тоалетните.
Избрах места до прозореца - да гледам. Първо, естествено, нямаше нищо за гледане. И второ - излизането беше изключително трудно. Тези хора като заспят, не можеш да се измъкнеш. Нито се будят, нито има някакъв нормален начин да ги прескочиш. Но най-големият ми кошмар беше, когато сутринта, след изпиване на няколко чаши вода, кафе и обилна плодова закуска, се добрах до скромната опашка на тоалетната. Трябваше да изчакам само 3 пред мен + 1 вече вътре... ще изчакам. Мисля, че чаках 20-тина минути, когато вече ми се плачеше от болка, а пред мен все още имаше двама + 1 вътре. И тогава се огледах и разбрах - всички си мият зъбите, всички чакат с четка и паста за зъби! Доста съм летяла след това, но никога, никога не съм виждала такова нещо. Тогава се примолих на една корейка да мина пред нея и детето й. Вече избирам само места до пътеката (излизам лесно), средна редичка (ако друг иска да излиза, прави го от другата пътека и не безпокои мен и мъжа ми) и по-близо до тоалетната (аз обичам да ставам често, хваща ме сакатлъка от много седене).
Маршрутът
Сеул - Кьонгджу - Бусан - Оедо - Бусан - Чонан - Сеул - Чеджу - Сеул
Сеул
 |
| Downtown Guesthouse - не е толкова трудно да се намери, колкото изглежда |
Как се стига до Downtown Guesthouse от летището:
1. Качваш се на AREX (Airport Rail Express) до HongIk University Station.
2. Като слезеш на HongIk University Station, се прехвърляш на Seoul Metro Line 2
3. Слизаш на Euljiro 3-ga Station
Имаше и вариант с автобус, но на мен ми се стори по-сложен, затова избрах този. От летището си купихме билети от машинките до HongIk University, слязохме, направихме трансфера към метрото (както ни беше отбелязано с големи букви в мейла, да не излизаме, а да направим трансфер), вървяхме много и стигнахме до мястото, откъдето да си хванем метрото. Да, обаче на нас билетите ни бяха до HongIk University, ако се качим на метрото, няма как да излезем на Euljiro 3-ga Station. Как точно се озовахме в тази ситуация, все още не мога да си го обясня. Билет можеше да си купим сега, само ако излезем, но нашите билети не ни пускаха да излезем! Вътре имаше машинки, с които можеш да си заредиш картата, но ние все още нямахме карта. Започна голямото ни лутане, нито знаехме как да излезем, нито знаехме как да си купим билет, за да продължим. Започнахме да питаме почти всеки по-млад, който минаваше покрай нас, но никой не говореше английски. Най-накрая един ученик, който седеше и си учеше на няколко метра от нас, ни разбра и ни помогна. Знам, че ще се върна пак в Корея, затова до ден днешен си пазя картата T-money, за да не изпадаме повече в тази ситуация :)
Още първия ден си купихме комбиниран билет, с който можеш да посетиш четирите двореца. На нас времето ни стигна само за един (Changdeokgung). Купувайки си билетите, момичето, което ни ги продаваше, се опитваше да ни обясни нещо на дълго и нашироко, повтори го, потрети го, но така и не успяхме да я разберем. Огради ни един час на билета, на който не обърнахме внимание и влязохме да разглеждаме. После разбрахме, че се е опитвала да ни каже, че трябва да побързаме да влезем в Тайната градина, защото следващата обиколка била 2 часа по-късно. Когато стигнахме до входа за тайната градина (може би десетина минути, след оградения час), жената там ни погледна билетчето, видя оградения час и много притеснено ни извика "Иииии, изпуснали сте си часа, следващия е с гид на китайски". После ни погледна, осъзна, че ние сме пропуснали гида на японски и се засмя "Май за вас няма значение".
Не можех да пропусна Сграда 63, откъдето направих изключително ужасни и размазани снимки на нощен Сеул. Но пък е една от гледките, които помня най-добре. Имам чувството, че местата, от които нямам хубави (или никакви) снимки, ги помня най-добре.
Дали беше същата вечер или не, вече не помня, но отидохме и до Banpo Bridge Rainbow Fountain. Бяхме там преди 8, чакахме до около 9:30 заедно с няколко корейци и чужденци, но нито в 8, нито в 9 се случи нещо. Изключително разочарована бях, даже си тръгнахме пеша по моста, надявайки се да има нещо евентуално, но не... Ето това изпуснахме, как да не ме е яд:
 |
| Източник: www.fubiz.net |
За най-голяма изненада на мъжа ми, още първата вечер реших да опитам уличната им храна. Харесах си една аджума и скалъпих на ужасен корейски "не ям месо". Трябва да призная, че каквото и да беше това, което ядох, беше вкусно. И докато съм на темата за храната, да препоръчам на всички вегетарианци и вегани Loving Hut - Achasan. Посетихме го 3 пъти, невероятно местенце. Доколкото разбирам вече не е бюфет, но се надявам да е все още така добро.
Една от причините да не можем да посетим дворците в Сеул (освен факта, че някои не работят понеделник, други вторник, а ние все бяхме там в тези дни от седмицата), беше и тайфунът Санба, който мина, когато ние бяхме там. Затова денят, който прекарахме в дъждовен Сеул, преди полета ни към остров Чеджу, изкарахме в Lotte World.
 |
| Lotte World, имат билети за двойки :) |
Последният ден, преди връщането ни в България, беше отреден на доизхарчване на всички пари за сувенири :) След като установих, че не мога да издържа на навалицата по Мьонг-донг, се натресох в още по-ужасния за мен Намдемун. По принцип имам някаква огромна фобия от големи тълпи хора, затова за тези две места нищо не мога да кажа. През цялото време просто се опитвах да се измъкна обратно, за да мога да дишам. Решихме, че можем и без повече сувенири (бяхме взели достатъчно от другите места, които бяхме посетили) и просто се качихме на кулата Намсан.
Изключително добър избор за финал, прекарахме няколко невероятни часа, разглеждайки музея на мечетата, откъдето все пак купихме подаръци за всичките ни племенници.
За колоездачната ни обиколка на остров Чеджу и за гостоприемството на нашия приятел кореец - съвсем скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар