Още малко корейски красоти и корейското гостоприемство

Бусан 

Бях чела за това колко е бавно метрото в Бусан и бях подготвена. Но това метро надмина цялата ми подготовка!
Настанихме се в едно мотелче - бях едновременно любопитна и притиснена да видя прочутите корейски "love motels".  Това бяха само първи впечатления, а на малко по-късен етап си затвърдих окончателно мнението си: мотелите са може би най-луксозния нискобюджетен вариант за спане. Цените им са около 30 долара, стаите са големи и чисти (поне тези, на които попаднахме ние). Мотели има под път и над път и бих казала, че ми се струват почти празни. Европейците и американците сме свикнали да търсим разни къщи за гости и хостели като най-евтини алтернативи. Двата хостела, в които спахме (след мое старателно търсене да намеря възможно най-евтиното, но прилично място), бяха доста по-скъпи от мотелите, откровено не бих казала, че бяха чисти, а като си оставиш багажа в стаята, не ти остава нищо друго, освен да се настаниш на леглото. Разбира се в хостелите говорят поне някакъв английски. Като цяло за мотелите - големи стаи и бани, чисти, понякога и тераски, диспенсър за вода или бутилки вода в хладилника, голямтелевизор и индивидуални странности :) Специално в мотела ни в Бусан си имахме интересен таван с планети и всякакви дискотечни светлини.

Вечерта след разходката беше отредена за пране. Окачих навсякъде из стаята изпраните чорапи и бельо. На следващия ден се скъсах от смях, като видях, че са идвали да ни сменят кърпите и не са намерили къде да ги оставят - навсякъде висяха изпрани мъжки боксерки.

Оедо

Всъщност до Бусан отидохме само, защото бях планувала посещение на остров Oedo. Тъй като все още не знаех какво е положението със спането в малките населени места, реших да заложа на сигурно в големия град и да се придвижим в желаната посока само за ден.

Някога  безплоден скалист остров, днес това е една невероятна ботаническа градина. Lee Chang-ho aи съпругата му Choi Ho-suk извайват острова в терасовидни градини с участието на впечатляващ набор от субтропични растения. До Oedo се стига с ферибот от остров Geojedo, като по пътя ферито минава през скалистия остров Haegeumgang. За съжаление времето за разглеждане на Oedo е много ограничено - имаш около 90 минути преди ферито да тръгне обратно, така че се получава едно малко препускане, а ти всъщност искаш да се насладиш на тази красота.

Чонан

Преди няколко години едно корейче беше отседнало в нас за няколко дена. Беше току-що завършил училище и обикаляше Европа за 3 месеца. Прати ми каучсърфинг запитване и се разбрахме кога и откъде да го взема, като той ми обясняваше как бил облечен и с каква раница е. Доста се посмях тогава, мислейки си "Да, то София е пълна с корейци на това място, как ли ще те позная". Когато му казахме, че ще ходим в Корея, той много се зарадва и си взе отпуск специално заради нас (беше в казармата). И когато слязохме от влака в Чонан, където живееше Сон, сериозно се притесних - тълпи от хора, аз помня ли го как изглежда? А ще го разпозная ли сред всички тези корейци?

Истината е, че веднага го разпознах, очаквано и той нас. "Гостът тук е като цар" - това бяха думите му и така ни накара да се чувстваме. Запознахме се с негови приятели, разходиха ни на места, които не мога да посоча на картата. Нощувахме в някаква тяхна вила, която също не мога да кажа къде се намира точно. Когато пристигнахме в Чонан, тайфунът Санба точно минаваше през Чеджу и Бусан. От Бусан тъкмо си бяхме тръгнали, но към Чеджу имахме полет след три дена, така че бяхме притеснени дали ще се оправи положението, всички полети бяха отменени. За щастие полетите бяха подновени в деня на нашето заминаване. 

Нашият приятел Сон и майка му

Странни статуи в центъра на Чонан

Интересно ми беше като разбрах как се пие по техните заведения (със сигурност не във всички е така, но един от техните типове). Сядаш си на масата и когато каквото ти се допие, отиваш и си го вземаш от хладилника. Накрая идват и ти преброяват бутилките на масата и плащаш. Естествено, попитах не им ли се струва странен този начин, аз мога да си прибера половината бутилки в чантата и ще плащам само това, което е на масата. Погледнаха ме така, сякаш за пръв път осъзнават, че може да се направи така.

Едната вечер се събрахме с двама негови приятели във вилата му, родителите му си бяха в апартамента им в Чонан. Големи образи бяха тези момчета. Направихме си шопска салата и извадихме домашната ракия. Любимият ми образ - Keenam Kim - мечтаещ да стане известен актьор, много суетен и позиращ на снимките. Дълго време го дебнех, докато успея да го заснема "случайно", а не в стандартната му поза. Казах му, че някой ден, ако стане известен, тези снимки ще струват много :)

Keenam Kim позира

Добре свършена работа към края на вечерта

Keenam Kim рано сутрин след ракията