Кьонгджу

Когато отидохме да си купим билети за автобуса от Сеул до Кьонгджу, бях изумена колко начесто има автобуси. Направи ми впечатление как замина един автобус за Поханг, 5 минути по-късно замина автобус за Бусан, а след още 5 минути отпътува и нашият автобус. Толкова много полупразни автобуси в една посока! А когато автобуса тръгна да излиза от автогарата, един човек излезе на улицата, за да спре колите. Имам чувството, че корейците могат да измислят работа за всички.

Нощувахме с Sa Rang Chae, не мога да си представя да има по-добро място от това. Още първите минути след като пристигнахме, ни попитаха от къде сме, а щом казахме България, домакинът веднага влезе в къщата и се върна с една кукла в българска носия и сочейки я, повтаряше "България, България".
Вечерта бяхме почерпени от домакина с невероятна (според мен) алкохолна корейска напитка, която започнахме да си купуваме редовно.

Sa Rang Chae

Съвсем наблизо беше парк Тумули, затова отидохме да разгледаме преди да затвори. Много обичам да разглеждам такива места, когато няма никой друг, освен нас.

На следващия ден хванахме автобуса до Bulguksa Temple. Винаги избягвам да пътувам с автобиси, когато се отнася за градски транспорт. Няма 2 еднакви места по света в начина на използване на автобусите. Все се притеснявам, докато разбера как се плаща, как да разбера къде да сляза, сам ли ще спре автобуса или аз трябва да дам сигнал за това. Твърде много нерви ми костват всички тези терзания, затова винаги, когато  имам възможност, предпочитам да вървя или да ползвам метро. В този случай второто липсваше, а първото беше твърде много, затова избор нямах. Но после си направихме много хубава разходка към Seokguram Grotto и обратно.

по пътя към Seokguram Grotto

но не беше разрешено да се снима :(

Навръщане отново си хванахме автобуса и започно поредното голямо ослушване, тъй като искахме да слезем на Shilla Millennium Park. В момента, в който чухме името на спирката ни, двамата с мъжа ми скочихме така, че на всички да им е ясно, че ще слизаме. Автобусът спря, ние слязохме и видяхме надпис пред нас "Секс музей". Сега разбрах защо всички ни изгледаха така в автобуса (или може би на мен ми се е сторило). А по-късно, когато бяхме на остров Чеджу, разбрахме, че първо казват спирката, която идва и спирката, която следва. Не ни се даваха отново същите пари за автобус и затова извървяхме тази спирка разстояние. Бая спирка беше, повече от час вървяхме.

сграда с дупка

И за финал малко снимки от Anapji Pond, обсерваторията и каквото друго хубаво се появи